Тихият писък на невинността: Когато жестокостта убива човека в нас

Най-голямата болка за едно куче или котка не е студът или гладът, а мигът, в който човешката ръка, създадена да милва, се стовари върху тях с гняв. В тези чисти очи няма капка злоба, греховност или способност за предателство; в тях живее само безусловна вярност и едно неразбираемо, раздиращо „Защо?“, когато биват застигнати от човешката свирепост. Всяка отронена сълза на захвърлено или малтретирано животно е присъда за нашата собствена човечност, защото да нараниш създание, което няма думи, за да се защити или да се оплаче, е белег, който остава завинаги върху безсмъртната душа на насилника. Бог ни повери тези тихи спътници не за да изливаме върху тях собствените си разочарования и безсилие, а за да се учим от тях на милосърдие и чиста любов. Този свят ще стане малко по-светъл едва тогава, когато прогледнем за истината, че да стоплиш едно зъзнещо същество и да споделиш хляба си с него е по-свято дело от всякакви горди думи и фалшиви молитви. Животните изпитват същия смъртоносен страх, същата раздираща болка и същата жажда за живот, каквито и ние, и ако изгубим способността си да бъдем техен щит, ние окончателно губим правото си изобщо да се наречем хора.