Няма случайности в битието ни....

Седя си аз с чаша вода в енорийския център в навечерието на Илинден. Отивам съвсем механично към чешмата да си измия ръцете и погледът ми попада на една детска рисунка. На нея има църква, великденски яйца и надпис „Христос воскресе“. Спомен от един мой малък на години и ръст, но с голямо добро сърце приятел – Виктор. ​И изведнъж времето сякаш губи значение. ​Навън е средата на лятото, предстои празникът на свети пророк Илия, а пред очите ми е Великден. Ние, възрастните, сме свикнали да подреждаме всичко в кутии – днес мислим за едно, утре за друго, а Великден е просто дата, която сме отбелязали преди месеци. Но тази чиста детска рисунка, оставена на такова обикновено място, напомня нещо много просто и дълбоко. За Бога няма сезони. Едно дете, без излишна теология, просто е пренесло тази радост върху листа. И ето че месеци по-късно неговата непресторена вяра ме среща в един отминаващ си неделен ден. Хубаво е, когато в тишината на храма нещо толкова малко успее да върне мира в сърцето.