Чистото сърце и живата вяра: Докосването на детето

Скъпи в Христа братя и сестри, ​Има моменти в енорийския живот, които не се нуждаят от много думи, защото говорят директно на душата. Когато едно дете пристъпи към свещеника и съвсем естествено протегне ръка към нагръдния кръст, то ни изнася най-великия урок по богословие – урока за чистата, непринудена и невинна обич. ​В очите на възрастния човек кръстът често е символ на страдание, на тежък житейски подвиг или на строга църковна традиция. Но за чистото детско сърце той е магнит. Детето не разсъждава върху исторически факти; то просто усеща благодатта, топлината и сигурността, които излъчва Христовото знамение. ​ Този жест ни кара да се замислим за две изключително важни неща: ​Как ние пристъпваме към Бога? Дали не сме станали твърде хладни, твърде уплашени или обременени от съмнения? Детското докосване ни напомня да търсим Господ с онази първична искреност, която не търси изгода, а просто иска да бъде близо до Своя Творец. ​ Какъв пример даваме на децата? Те попиват всичко. Когато виждат, че в храма има обич, достъпност и топлина, те израстват с усещането, че Църквата е техен истински дом, а не чуждо и страшно място. ​ Наш дълг като духовни пастири и родители е да не угасваме този свещен пламък в душите им. Нека ги подкрепяме по пътя на вярата, за да може това малко дете, което днес с любопитство докосва кръста, утре да израсне като достоен и благочестив мъж.