Заедно в радост, в скръб и в прошка.

Възлюбени в Господа братя и сестри, ​ Заставам пред вас не за да съдя, а за да споделя това, което е на сърцето ми. Макар да не съм роден в Драговищица, Бог е отредил това село и всеки един от вас да бъде част от моя живот – отнине и довека. ​През годините на моето служение, не само храмът, а и цялото село стана мой дом, а вие – част от моя земен път. Заедно извървяхме и вървим дълъг път. С мнозина от вас сме изпращали близки хора във вечността, чели сме молитви за здраве в дни на изпитания, отслужвали сме водосвети и сме освещавали домовете ви за благословение. В същия този храм сме кръщавали децата ви и сме венчавали младите за нов живот. Всичко това ни свързва в едно пред Бога. ​ Когато видях изписаните думи на стената на читалището ни, точно под лика на патрона Георги Сава Раковски, в сърцето ми се роди не гняв, а тъга. Читалището е паметта на селото ни, а храмът е неговата душа. ​Свети апостол Павел ни учи: ​„Бъдете един към друг благи, милосърдни, прощавайки си един на друг, както и Бог в Христа ви прости.“ (Ефесяни 4:32) ​ Затова няма да съдим и няма да сочим с пръст този, който в миг на неразумност е сторил това. Всеки човек греши, но всеки може и да се поправи. Вместо осъждане, нека му простим и нека се помолим Бог да просвети ума и сърцето му. ​Защото пред Бога ние сме едно и когато някой сгреши по такъв начин, раната е за цялото село. Колко пъти сме стояли рамо до рамо в изпитания но сме намирали сили да продължим напред чрез вярата. Тези моменти ни правят истинско духовно семейство. Затова това безумие боли. Но ние няма да отвърнем с лошо. Призовавам извършителя да намери сили в себе си, да погледне мъжки на стореното и да поправи грешката си. ТУК С ГОЛЕМИ БУКВИ ЩЕ НАПИША: ОБИЧНИ, ЗНАЕШ КЪДЕ ДА МЕ НАМЕРИШ И КАК. НЯМА ДА ТЕ СЪДЯ. НА СРЕЩА СЪМ ДА ПОГОВОРИМ! Нека заличим тази рана заедно и покажем, че достойнството на нашето село е по-силно от всяка проява на неразумност.