В памет на Смоленския епископ Нестор (1925-2013)

Днес, на земния рожден ден на приснопаметния Смоленски епископ Нестор, мисълта ни връща към Лопушанската света обител във Видинска епархия. И по-конкретно – към онова време, когато той, вече освободен от тежките административни бдения, пребиваваше там на покой. ​ Има особен Божи промисъл в това младостта на един семинарист да се срещне с мъдростта на един епископ на покой. В тези срещи нямаше протокол и официалност – имаше просто време за хубави беседи, за споделяне на духовен опит и за тихо свидетелство на вярата. За младия тогава семинарист, стъпил в двора на Лопушанския манастир, епископ Нестор беше част от онзи жив пример за благолепие и достойнство, които превръщат манастира в нещо повече от сграда – в духовно училище. ​ Манастирските стени не просто заграждат пространство; те пазят срещите, които оформят душите ни. ​По-късно, когато семинаристът приема ангелския монашески образ именно в Лопушанската обител, тази стъпка е плод на неговото лично, дълбоко призвание пред Бога. Но споменът за епископ Нестор, за неговите думи и за присъствието му на покой в манастира, остава завинаги вплетен в летописа на онези години. Той остава като образ на архиерей, който извървя земния си път с достойнство и намери своя временен покой тук, на земята, преди да премине към вечния. ​ Днес, в памет на епископ Нестор, отправяме молитва за неговата душа. Благодарни за хубавите беседи, за благата му дума и за тихия пример, който остави след себе си в сърцата на онези, които израснаха пред очите му. ​ Бог да го прости и упокои! Вечна и блажена да бъде паметта на Смоленския епископ Нестор!