ГЕОРГИ СТОЙКОВ (САВА) РАКОВСКИ, ПО РОЖДЕНИЕ СЪБИ СТОЙКОВ ПОПОВИЧ.

На втори юни 1885 г. костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България. В свое писмо до Йосиф Дайнелов от 1861 г. великият котленец декларира: „Аз съм всякога бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание, и прахът ми да се не смеси с друга народност!“ Малко преди Съединението желанието му е изпълнено. Костите на Раковски са положени в богато украсено ковчеже и пренесени в София, в храма ,,Света Неделя“. Оцеляват при атентата през 1925 г. Котленци държат останките да са в родното му място и през следващите години засилват борбата си да ги приютят. След продължителна преписка желанието им е удовлетворено На 24 октомври 1942 г. ковчежето е посрещнато в Котел от официални лица, почетна рота войници и съграждани на "бащата на апостолите на свободата". Под звуците на камбанен звън, то е положено в специален саркофаг в църквата ,,Свети апостоли Петър и Павел“ В храма останките се съхраняват до 1981 г., когато е открит "Пантеон на Раковски с музей на котленските възрожденци", където най-сетне намират покой.