Слово в Третата неделя след Петдесетница: Изборът между Бога и мамоната през погледа на Доростолските мъченици. 2026г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, В днешната Трета неделя след Петдесетница Светата Православна Църква ни изправя пред едно дивно, местно и същевременно вселенско тържество – Събора на светите Доростолски мъченици. Днес ние обръщаме духовния си поглед към древния Доростол (днешен Силистра), чиято пръст в епохата на жестоките гонения срещу християните беше напоена с кръвта на десетки Христови свидетели. Начело със свети Дасий Доростолски, свети Емилиан, светите Квинтилиан, Дада, Пасикрат, Валентин, Юлий и много други, тези мъже не просто отдадоха живота си, те спечелиха вечността. Тяхната памет днес съвпада с думите на днешното Евангелско четиво, в което Господ Иисус Христос ни напомня, че никой не може да слугува на двама господари и че не можем да слугуваме едновременно на Бога и на мамоната, тоест на земните богатства и суета. Доростолските мъченици бяха изправени точно пред този радикален избор. Повечето от тях бяха млади и силни мъже, римски войници с бляскави кариери, социален статус и сигурност. Езическият свят им предлагаше всичко, ако просто хвърлят шепа тамян пред идолите, но те разбраха истината на Христовите думи и потърсиха първом Царството на Бога и Неговата правда, отказвайки да направят компромис с вярата си заради временен комфорт. В същото това Евангелие Христос ни призовава да не се пребиваме от безпокойство за утрешния ден – какво ще ядем, какво ще пием или в какво ще се облечем – като ни посочва птиците небесни и полските кремове, за които Бог безспирно се грижи. Мъчениците от Доростол показаха съвършеното изпълнение на тези думи. Те не се уплашиха, че ще загубят земния си живот, защото знаеха, че Небесният Отец има грижа за техните безсмъртни души. Когато човек носи Бога в сърцето си, страхът от бъдещето изчезва. Тяхното духовно око беше чисто и устремено само към Единия Истинен Бог, затова и те самите станаха светлина в мрака на езичеството, а кръвта им се превърна в семето на Църквата по нашите земи. Днес от нас не се иска да застанем пред физически палачи или да проливаме кръвта си на арената, но всеки ден ние сме призовани на едно невидимо, ежедневно мъченичество – мъченичеството да запазим честността си в свят, пълен с лъжа, да простим, когато ни обиждат, и да поставим Бога пред материалния успех и егоизма на съвремието ни. Когато сме изкушени да се предадем на тревогата за утрешния ден, нека си спомним за Доростолските мъченици, които имаха само едно имане – Христа – и това им беше напълно достатъчно. Нека по техните свети молитви Господ укрепи крехката ни вяра, да премахне от сърцата ни страха и малодушието и да ни дарува мир и чистота на духа. По молитвите на светите Доростолски мъченици, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин!