Проповед за втора неделя след Петдесетница на всички български светии

Братя и сестри, ​ В днешното неделно евангелие чухме думите на Господ Иисус Христос, Който казва: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина“ (Мат. 5:14). Днес, във втората неделя след Петдесетница, тази Божествена светлина грее над нашата родна земя с особен блясък. Днес ние празнуваме паметта на всички български светии – онези наши предци по плът и дух, които превърнаха живота си в живо Евангелие. ​ Когато Светият Дух слезе над апостолите на Петдесетница, Той запали огън, който се разпростря по целия свят. Този огън стигна и до нашите предели, за да превърне суровата езическа славянобългарска почва в плодородна нива на вярата. ​ Днес ние възхваляваме нашите духовни отци, просветители, мъченици, преподобни и праведници. Светите равноапостолни Кирил и Методий и техните ученици ни дадоха буквите, за да славим Бога на собствения си език. Светият благоверен цар Борис-Михаил потопи народа ни в купела на светото Кръщение и ни роди за вечен живот. ​Свети Йоан Рилски Чудотворец – стълбът на българското монашество – чрез уединението си в Рила планина стана най-мощният застъпник за рода ни пред Божия престол. Светите Търновски мъченици и патриарх Евтимий в дни на робство и тъмнина запазиха кандилото на вярата ни неугаснало. Всички те изпълниха думите на апостол Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи края на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). ​ Празникът на българските светии не е просто историческо спомняне, а жив призив към всеки един от нас. Често мислим, че светостта е нещо далечно, запазено само за древните времена или за пустинниците. Но Господ се обръща към всички в Писанието с думите: „Бъдете свети, понеже Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 19:2; 1 Петр. 1:16). ​ Нашите светии не са били свръхчовеци – те са били хора като нас. Дишали са същия въздух, ходили са по същата тази земя, изпитвали са същите трудности, болки и изкушения. Това, което ги е направило велики, е тяхната безрезервна вярност към Христа. Те са разбрали, че истинското отечество на човека е Небесното царство. Не са се уплашили от кризите на своето време, от бедността или гоненията, защото са носели в сърцата си обещанието на Спасителя: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). ​ Светиите ни биха призовали към покаяние, мир и искрена любов. В свят, измъчван от разделение, злоба и духовна пустота, те ни напомнят, че най-голямата сила се крие в православното изповедание и чистия живот. ​Свети Йоан Рилски в своя Завет ни остави златни думи, които звучат стряскащо актуално и в наши дни: „И най-вече пазете се от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини... Тези думи изобличават съвременната гордост и материализъм и ни посочват пътя към истинското спасение. ​ Братя и сестри, ние сме благословен народ, защото имаме такъв голям облак от свидетели на небесата, които непрестанно се молят за България. Тази духовна привилегия обаче носи и огромна отговорност. Ние не можем да молим своите предци, ако самите ние живеем извън Бога и Неговите заповеди. ​Нека в днешния ден да преклоним колена и сърца пред техния подвиг. Нека изпросим техния пример и тяхното силно застъпничество, та пламъкът на тяхната вяра се разпали и в нашите сърца. ​По молитвите на преподобния наш отец Йоан Рилски, на свети цар Борис, на светите седмочисленици и на всички български светии, Господ Иисус Христос да помилва и спаси нас и родината ни! ​ Амин! Честит празник!