Проповед за Събора на светите славни и всехвални 12 апостоли. 2026г.

Братя и сестри, ​ Днес, ден след като почетохме паметта на първовърховните апостоли Петър и Павел, Светата православна църква ни събира отново за един изключително светъл и тържествен празник – Събора на светите славни и всехвални дванадесет апостоли. Този ден не е просто историческо спомняне за дванадесет мъже, живели преди две хилядолетия. Това е празник на самата Църква, изградена върху техния фундамент, с крайъгълен камък Сам Господ Иисус Христос. ​ Когато се вгледаме в лика на този свещен събор, виждаме събрана цялата палитра на човешкия характер, преобразена от Божествената благодат. Нека чуем и си спомним имената на онези, които тръгнаха след Спасителя: пламенният Симон-Петър и неговият брат Андрей Първозвани; братята Иаков Зеведеев и Йоан Богослов, наречени „синове на гърма“; Филип и Натанаил, в когото нямаше лукавство; Тома, чието съмнение роди крепка вяра, и Матей, бившият митар, оставил земното богатство; Иаков Алфеев и Юда Иаковов (Тадей); Симон Кананит, ревнуващ за правдата, и Матия, който беше причислен към тях, за да заеме мястото на отпадналия Юда Искариотски. Всички те бяха напълно различни по характер, образование, социален статус и темперамент. Ако тези мъже се бяха срещнали просто в света, по човешки, те едва ли щяха да намерят общ език. Но Христос ги призова, преобрази ги и ги направи едно тяло. Обедини ги не човешка идеология, а Светият Дух и общата им любов към Спасителя. Господ не пречупи техните индивидуалности, а взе специфичните им дарове, изцели слабостите им и ги изпрати като ловци на човешки души. Обични, В днешния разкъсван от разделения свят, празникът Събор на светите славни и всехвални 12 апостоли ни дава велик урок. Ние често се разделяме по мнения, по вкусове, по политически или социални възгледи. Но Църквата е мястото, където различието не е повод за вражда, а възможност за богатство. Светите дванадесет ни показват, че можем да бъдем различни и същевременно напълно единни, когато центърът на живота ни е Христос. Те нямаха злато, нямаха армия и светска власт. Имаха само вяра и любов, и с тази вяра обърнаха света. ​ Нека по техните молитви Господ запали и в нашите сърца онова ревностно апостолско пламъче. Да търсим не онова, което ни разделя, а Оногова, Който ни обединява. Да бъдем светлина на света, свидетелствайки за Възкръсналия Христос с целия си живот. ​Честит празник! Амин.