Бог не е Бог на мъртви, а на живи - Проповед Черешова задушница 2026 г.

Обични в Господа братя и сестри, Днес Църквата ни е събрала в ден на молитва, памет и любов — денят на Задушница. В този свят и тих ден ние заставаме пред Бога с молитва за нашите починали близки, роднини и приятели. Спомняме си техните лица, думите им, добрините им, понякога и болката от раздялата. Но всичко това принасяме пред Господа с надежда, защото за християнина смъртта не е край, а преминаване към вечността. Сам Господ Иисус Христос ни казва: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще живее.“ (Йоан 11:25) В тези думи е цялата сила на нашата вяра. Светът вижда в смъртта окончателна раздяла, но Църквата вижда надежда. Христос победи смъртта чрез Своето Възкресение и отвори за човека пътя към вечния живот. Затова и днес палим свещи — не само по традиция, а като знак, че вярваме в Божията светлина, която не угасва дори пред гроба. Затова принасяме молитви, защото любовта към човека не свършва със смъртта. Обични в Господа, Задушница ни напомня, че молитвата за починалите е израз на жива любов. Когато обичаме истински, ние не забравяме. А най-големият дар, който можем да дадем на нашите покойници, е молитвата. Свети апостол Павел казва: „Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си; защото, ако живеем — за Господа живеем, ако умираме — за Господа умираме.“ (Римляни 14:7–8) Колко утеха има в тези думи! И животът, и смъртта ни са в Божиите ръце. Затова ние не скърбим като хора без надежда. Да, човешката раздяла боли. Сам Христос просълзи очите Си пред гроба на Лазар. Но нашата тъга е озарена от надеждата за Възкресението. Днешният ден ни напомня и нещо друго — че и нашият живот на земята е временен. Дните минават бързо и човек често забравя кое е най-важното. А най-важното е да живеем с любов, с вяра и с чисто сърце. Господ ни е оставил най-великата заповед: „Да любите един другиго.“ (Йоан 13:34) Нека не чакаме утрешния ден, за да поискаме прошка. Нека не пестим добрата дума, милостта и вниманието към хората около нас. Защото онова, което остава във вечността, е любовта. Днес се молим Господ да прости греховете на всички наши починали близки и сродници, и да ги упокои „в място светло, в място злачно, в място прохладно, дето няма болка, ни печал, ни въздишка“. И докато се молим за тях, нека помним и за своите души — да живеем така, че и ние един ден да срещнем Христос с мир и надежда. Нека Господ упокои душите на всички от века починали православни християни. Вечна и блажена да бъде тяхната памет! Амин.